Дни на българското кино на открито започват на 20 август в Ловеч.
Официалния старт на снимачния процес на първия български анимационен филм с документални елементи на тема Антарктида бе даден вчера. Това съобщи проф. Христо Пимпирев, основател и председател на Българския антарктически институт и директор на Националния център за полярни изследвания.
Филмът „Куцото куче на Антарктида“ ще представи пътя на антарктическите експедиции от Амундсен-Скот до българския принос към изследванията на Ледения континент.
“Куцото куче” е името на най-старата постройка на българската полярна база на остров Ливингстън от 1988 г. с размери 6 метра на 3.5 метра. През 2012 г. е обявена за музей – филиал на Националния исторически музей в София и е включена през 2015 г. в списъка на културно-историческото наследство на Антарктида, изготвен от Консултативното съвещание на Антарктическия договор.
Филмовият екип се ръководи от режисьора Стефа
Трима българи са част от третото издание на биеналето за съвременно занаятчийско изкуство „Хомо фабер“. То продължава от 1 до 30 септември в пространствата на фондация „Джорджо Чини“ на остров Сан Джорджо Маджоре във Венеция, разказват от българския екип.
Сред подбраните произведения са творби на съвременния бижутер Димитър Станков и на майстора на кукерски маски Людмил Йорданов. Наред с тях студентката по интериорен дизайн Яна Ценов е сред избраните с конкурс млади екскурзоводи на изложбите, които запознават посетителите с историята на творбите и техните автори.
Темата „Пътешествието на живота“ кани посетителите да изследват основната роля на ръчно изработените предмети в ежедневието. То включва 10
Петият Sofia Summer Fest започва на 18 юли с концерт на Васил Найденов, съобщават организаторите на фестивала и обявяват пълната си програма. По думите им, в продължение на 30 дни ще има много театър, stand-up комедии, кино и детска програма.
В театралния афиш са представления, сред които „Ало, ало” – 19 юли, „От всички страни“ – 20 юли, „Това не го казвай” с Теодора Духовникова и Захари Бахаров – 27 юли, „Премахни от приятели” – 30 юли, „Жена ми се казва Борис” – 23 юли, „Баща ми се казва Мария” – 22 юли, „Игра за двама” с Александър Кадиев и София Бобчева – 1 август, „Заклеваш ли се в децата?” с Весела Бабинова и Владимир Зомбори – 15 август, „Горката Франц
На 13 юни в Икономовата къща в Дряново, Албена Петкова ще представи своята самостоятелна изложба „Със тях“. Това съобщи Иван Христов, директор на Исторически музей – Дряново.
Албена Петкова е носителят на наградата на град Дряново от Националния пленер по живопис `2023.
„Картините на Албена Петкова представят интимен дневник на човек, напълно свободен, човек, който живее в свой личен свят. На пръв поглед картините в изложбата показват низ от портрети със съвсем прости заглавия. За създаването им са използвани различни избрани образи, които авторът намира в снимки от семейния си архив. Веднъж разбрал това, пред търпеливия зрител постепенно се открива картината на един взаимосвързан свят, история, която обхваща цял живот.“, посочи Иван Христов.
Албена Петкова е родена през 1995 г. в Бургас, учи в художествената гимназия в София и завършва специалнос
Две успоредни изложби в музея на Фрида Кало (1907-1954) в Мексико представят нови подробности от живота й, съобщи „Монд“. Поводът е седемдесетгодишнината от смъртта на художничката.
Фрида Кало умира едва на 47 години на 13 юли 1954 г. Мексико се стреми да представи неизвестни досега аспекти от личността на Кало, превърнала се в истинска световна икона както заради творчеството си, така и заради своята личност.
„Синята къща“ в квартал Койоакан, Мексико, където Фрида живее 36 години, е превърната в музей.
Притежаваме 18 творби на Фрида, но най-ценен е архивът – кореспонденцията на художничката, книгите с бележки, колекциите й с изкуство от предиспанския период, снимки, каза Перла Лабарте, директор на музея.
„Синята къща“ се простира на 800 кв. м. Тя е бягство от болката в живота на Фрида Кало и дом, който споделя
В три последователни вечери за гражданите ще има безплатни прожекции на съвременни филми, съобщават от общинската администрация.
Първата лента, която ще бъде показана на 20 август, е трилърът „Борсови играчи“. На следващия ден зрителите ще видят драмата „Диада“, а на 22 август - „Пулсът на танца“. Прожекциите ще бъдат на площад „Тодор Кирков“ от девет вечерта.
Филмът „Борсови играчи“ е с режисьор Георги Костов, участват Александър Алексиев, Мариан Вълев, Радина Кърджилова, Дарин Ангелов, Димитър Баненкин, Боряна Братоева, Пламен Манасиев.
Режисьор на „Диада“ е Яна Титова, а участват Маргарита Стойкова, Петра Църноречка, Силвия Лулчева, Иван Бърнев, Васил Бинев, Цветан Алексиев, Ирмена Чичикова, Жаклин Дочева, Стоян Дойчев.
„Пулсът на танца“ е филм за цената на успеха. Режисьор е Георги Костов, участват Ники Илиев, Башар Рахал, Сара Драгулева, Ивайло Захариев, Любомир Ковачев, Райна Караянева, Мартина Кондаклиева, Георг Киряков и др, посочват организаторите.
Ние чувстваме много голямо доверие от обществото, от правителството, както и от нашата публика. Иначе не бихме могли да съществуваме и би стоял въпросът – кои са нашите зрители и защо въобще излизаме на сцената. Това казва Дмитри Петренко, художествен ръководител на рускоезичния театър „Вене“ в Талин, Естония.
„Ние използваме руски език, без да сме част от Русия. Ние сме автентичен естонски театър с естонски актьори, които играят на руски“, разказва той. „Имаме много рускоговорящи хора, а сега – и много бежанци от Украйна, които също са наши зрители. Защото руският език е този, който ни свързва, той е много по-разпространен от естонския“, допълва актрисата Татяна Косминина.
На фестивала „Световен театър в София“ естонската трупа представи „Страх и отчаяние в третата империя“, едн
Фотографска изложба по повод 110 години от рождението на Борис Христов ще бъде официално открита в Общинския културен институт (ОКИ) „Красно село“.
Събитието ще е на 19 август с участието на проф.Пламен Джуров и Анна-Мария Гюзелева, съобщават домакините.
Експозицията включва фотоси, запечатали най-значимите роли, семейни снимки и моменти от творческия път на оперния певец.
Изложбата е осъществена по идея на отдел „Култура, археология и културно наследство“ на Община Пловдив и Български културен институт в Рим с куратор доц. Никола Лаутлиев.